Представени са всички форми на глагола саморазтуря. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми редактиране

Изявително наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
1 лице са·мо·раз·ту·ря са·мо·раз·ту·рим
2 лице са·мо·раз·ту·риш са·мо·раз·ту·ри·те
3 лице са·мо·раз·ту·ри са·мо·раз·ту·рят


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
1 лице са·мо·раз·ту·рих са·мо·раз·ту·рих·ме
2 лице са·мо·раз·ту·ри са·мо·раз·ту·рих·те
3 лице са·мо·раз·ту·ри са·мо·раз·ту·ри·ха


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

единствено число множествено число
1 лице са·мо·раз·ту·рех са·мо·раз·ту·рех·ме
2 лице са·мо·раз·ту·ре·ше са·мо·раз·ту·рех·те
3 лице са·мо·раз·ту·ре·ше са·мо·раз·ту·ре·ха


Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице саморазтурил съм саморазтурила съм саморазтурило съм саморазтурили сме
2 лице саморазтурил си саморазтурила си саморазтурило си саморазтурили сте
3 лице саморазтурил е саморазтурила е саморазтурило е саморазтурили са


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях саморазтурил бях саморазтурила бях саморазтурило бяхме саморазтурили
2 лице беше саморазтурил беше саморазтурила беше саморазтурило бяхте саморазтурили
3 лице беше саморазтурил беше саморазтурила беше саморазтурило бяха саморазтурили


Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
1 лице ще саморазтуря ще саморазтурим
2 лице ще саморазтуриш ще саморазтурите
3 лице ще саморазтури ще саморазтурят


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм саморазтурил ще съм саморазтурила ще съм саморазтурило ще сме саморазтурили
2 лице ще си саморазтурил ще си саморазтурила ще си саморазтурило ще сте саморазтурили
3 лице ще е саморазтурил ще е саморазтурила ще е саморазтурило ще са саморазтурили


Бъдеще време в миналото редактиране

единствено число множествено число
1 лице щях да саморазтуря щяхме да саморазтурим
2 лице щеше да саморазтуриш щяхте да саморазтурите
3 лице щеше да саморазтури щяха да саморазтурят


Бъдеще предварително време в миналото редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм саморазтурил щях да съм саморазтурила щях да съм саморазтурило щяхме да сме саморазтурили
2 лице щеше да си саморазтурил щеше да си саморазтурила щеше да си саморазтурило щяхте да сте саморазтурили
3 лице щеше да е саморазтурил щеше да е саморазтурила щеше да е саморазтурило щяха да са саморазтурили


Преизказно наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице саморазтурел съм саморазтурела съм саморазтурело съм саморазтурели сме
2 лице саморазтурел си саморазтурела си саморазтурело си саморазтурели сте
3 лице саморазтурел (е) саморазтурела (е) саморазтурело (е) саморазтурели (са)


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице саморазтурил съм саморазтурила съм саморазтурило съм саморазтурили сме
2 лице саморазтурил си саморазтурила си саморазтурило си саморазтурили сте
3 лице саморазтурил (е) саморазтурила (е) саморазтурило (е) саморазтурили (са)


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм саморазтурил била съм саморазтурила било съм саморазтурило били сме саморазтурили
2 лице бил си саморазтурил била си саморазтурила било си саморазтурило били сте саморазтурили
3 лице бил (е) саморазтурил била (е) саморазтурила било (е) саморазтурило били (са) саморазтурили


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да саморазтуря щяла съм да саморазтуря щяло съм да саморазтуря щели сме да саморазтурим
2 лице щял си да саморазтуриш щяла си да саморазтуриш щяло си да саморазтуриш щели сте да саморазтурите
3 лице щял (е) да саморазтури щяла (е) да саморазтури щяло (е) да саморазтури щели (са) да саморазтурят


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм саморазтурил щяла съм да съм саморазтурила щяло съм да съм саморазтурило щели сме да сме саморазтурили
2 лице щял си да си саморазтурил щяла си да си саморазтурила щяло си да си саморазтурило щели сте да сте саморазтурили
3 лице щял (е) да е саморазтурил щяла (е) да е саморазтурила щяло (е) да е саморазтурило щели (са) да са саморазтурили


Бъдеще време в миналото редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих саморазтурил бих саморазтурила бих саморазтурило бихме саморазтурили
2 лице би саморазтурил би саморазтурила би саморазтурило бихте саморазтурили
3 лице би саморазтурил би саморазтурила би саморазтурило биха саморазтурили


Повелително наклонение редактиране

единствено число множествено число
са·мо·раз·ту·ри са·мо·раз·ту·ре·те


Причастия (отглаголни прилагателни) редактиране

Минало страдателно причастие редактиране

единствено число мъжки род са·мо·раз·ту·рен
непълен член са·мо·раз·ту·ре·ния
пълен член са·мо·раз·ту·ре·ни·ят
женски род са·мо·раз·ту·ре·на
членувано са·мо·раз·ту·ре·на·та
среден род са·мо·раз·ту·ре·но
членувано са·мо·раз·ту·ре·но·то
множествено число са·мо·раз·ту·ре·ни
членувано са·мо·раз·ту·ре·ни·те


Минало свършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род са·мо·раз·ту·рил
непълен член са·мо·раз·ту·ри·лия
пълен член са·мо·раз·ту·ри·ли·ят
женски род са·мо·раз·ту·ри·ла
членувано са·мо·раз·ту·ри·ла·та
среден род са·мо·раз·ту·ри·ло
членувано са·мо·раз·ту·ри·ло·то
множествено число са·мо·раз·ту·ри·ли
членувано са·мо·раз·ту·ри·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род са·мо·раз·ту·рел
непълен член са·мо·раз·ту·ре·лия
пълен член са·мо·раз·ту·ре·ли·ят
женски род са·мо·раз·ту·ре·ла
членувано са·мо·раз·ту·ре·ла·та
среден род са·мо·раз·ту·ре·ло
членувано са·мо·раз·ту·ре·ло·то
множествено число са·мо·раз·ту·ре·ли
членувано са·мо·раз·ту·ре·ли·те


Сегашно деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род са·мо·раз·ту·рещ
непълен член са·мо·раз·ту·ре·щия
пълен член са·мо·раз·ту·ре·щи·ят
женски род са·мо·раз·ту·ре·ща
членувано са·мо·раз·ту·ре·ща·та
среден род са·мо·раз·ту·ре·що
членувано са·мо·раз·ту·ре·що·то
множествено число са·мо·раз·ту·ре·щи
членувано са·мо·раз·ту·ре·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие) редактиране

са·мо·раз·ту·рей·ки