Представени са всички форми на глагола разлютявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми редактиране

Изявително наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
1 лице раз·лю·тя·вам раз·лю·тя·ва·ме
2 лице раз·лю·тя·ваш раз·лю·тя·ва·те
3 лице раз·лю·тя·ва раз·лю·тя·ват


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
1 лице раз·лю·тя·вах раз·лю·тя·вах·ме
2 лице раз·лю·тя·ва раз·лю·тя·вах·те
3 лице раз·лю·тя·ва раз·лю·тя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

единствено число множествено число
1 лице раз·лю·тя·вах раз·лю·тя·вах·ме
2 лице раз·лю·тя·ва·ше раз·лю·тя·вах·те
3 лице раз·лю·тя·ва·ше раз·лю·тя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разлютявал съм разлютявала съм разлютявало съм разлютявали сме
2 лице разлютявал си разлютявала си разлютявало си разлютявали сте
3 лице разлютявал е разлютявала е разлютявало е разлютявали са


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разлютявал бях разлютявала бях разлютявало бяхме разлютявали
2 лице беше разлютявал беше разлютявала беше разлютявало бяхте разлютявали
3 лице беше разлютявал беше разлютявала беше разлютявало бяха разлютявали


Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
1 лице ще разлютявам ще разлютяваме
2 лице ще разлютяваш ще разлютявате
3 лице ще разлютява ще разлютяват


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разлютявал ще съм разлютявала ще съм разлютявало ще сме разлютявали
2 лице ще си разлютявал ще си разлютявала ще си разлютявало ще сте разлютявали
3 лице ще е разлютявал ще е разлютявала ще е разлютявало ще са разлютявали


Бъдеще време в миналото редактиране

единствено число множествено число
1 лице щях да разлютявам щяхме да разлютяваме
2 лице щеше да разлютяваш щяхте да разлютявате
3 лице щеше да разлютява щяха да разлютяват


Бъдеще предварително време в миналото редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разлютявал щях да съм разлютявала щях да съм разлютявало щяхме да сме разлютявали
2 лице щеше да си разлютявал щеше да си разлютявала щеше да си разлютявало щяхте да сте разлютявали
3 лице щеше да е разлютявал щеше да е разлютявала щеше да е разлютявало щяха да са разлютявали


Преизказно наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разлютявал съм разлютявала съм разлютявало съм разлютявали сме
2 лице разлютявал си разлютявала си разлютявало си разлютявали сте
3 лице разлютявал (е) разлютявала (е) разлютявало (е) разлютявали (са)


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разлютявал съм разлютявала съм разлютявало съм разлютявали сме
2 лице разлютявал си разлютявала си разлютявало си разлютявали сте
3 лице разлютявал (е) разлютявала (е) разлютявало (е) разлютявали (са)


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разлютявал била съм разлютявала било съм разлютявало били сме разлютявали
2 лице бил си разлютявал била си разлютявала било си разлютявало били сте разлютявали
3 лице бил (е) разлютявал била (е) разлютявала било (е) разлютявало били (са) разлютявали


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разлютявам щяла съм да разлютявам щяло съм да разлютявам щели сме да разлютяваме
2 лице щял си да разлютяваш щяла си да разлютяваш щяло си да разлютяваш щели сте да разлютявате
3 лице щял (е) да разлютява щяла (е) да разлютява щяло (е) да разлютява щели (са) да разлютяват


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разлютявал щяла съм да съм разлютявала щяло съм да съм разлютявало щели сме да сме разлютявали
2 лице щял си да си разлютявал щяла си да си разлютявала щяло си да си разлютявало щели сте да сте разлютявали
3 лице щял (е) да е разлютявал щяла (е) да е разлютявала щяло (е) да е разлютявало щели (са) да са разлютявали


Бъдеще време в миналото редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разлютявал бих разлютявала бих разлютявало бихме разлютявали
2 лице би разлютявал би разлютявала би разлютявало бихте разлютявали
3 лице би разлютявал би разлютявала би разлютявало биха разлютявали


Повелително наклонение редактиране

единствено число множествено число
раз·лю·тя·вай раз·лю·тя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни) редактиране

Минало страдателно причастие редактиране

единствено число мъжки род раз·лю·тя·ван
непълен член раз·лю·тя·ва·ния
пълен член раз·лю·тя·ва·ни·ят
женски род раз·лю·тя·ва·на
членувано раз·лю·тя·ва·на·та
среден род раз·лю·тя·ва·но
членувано раз·лю·тя·ва·но·то
множествено число раз·лю·тя·ва·ни
членувано раз·лю·тя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род раз·лю·тя·вал
непълен член раз·лю·тя·ва·лия
пълен член раз·лю·тя·ва·ли·ят
женски род раз·лю·тя·ва·ла
членувано раз·лю·тя·ва·ла·та
среден род раз·лю·тя·ва·ло
членувано раз·лю·тя·ва·ло·то
множествено число раз·лю·тя·ва·ли
членувано раз·лю·тя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род раз·лю·тя·вал
непълен член раз·лю·тя·ва·лия
пълен член раз·лю·тя·ва·ли·ят
женски род раз·лю·тя·ва·ла
членувано раз·лю·тя·ва·ла·та
среден род раз·лю·тя·ва·ло
членувано раз·лю·тя·ва·ло·то
множествено число раз·лю·тя·ва·ли
членувано раз·лю·тя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род раз·лю·тя·ващ
непълен член раз·лю·тя·ва·щия
пълен член раз·лю·тя·ва·щи·ят
женски род раз·лю·тя·ва·ща
членувано раз·лю·тя·ва·ща·та
среден род раз·лю·тя·ва·що
членувано раз·лю·тя·ва·що·то
множествено число раз·лю·тя·ва·щи
членувано раз·лю·тя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие) редактиране

раз·лю·тя·вай·ки