Представени са всички форми на глагола прокудя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

редактиране

Изявително наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице про·ку·дя про·ку·дим
2 лице про·ку·диш про·ку·ди·те
3 лице про·ку·ди про·ку·дят


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице про·ку·дих про·ку·дих·ме
2 лице про·ку·ди про·ку·дих·те
3 лице про·ку·ди про·ку·ди·ха


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице про·ку·дех про·ку·дех·ме
2 лице про·ку·де·ше про·ку·дех·те
3 лице про·ку·де·ше про·ку·де·ха


Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прокудил съм прокудила съм прокудило съм прокудили сме
2 лице прокудил си прокудила си прокудило си прокудили сте
3 лице прокудил е прокудила е прокудило е прокудили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях прокудил бях прокудила бях прокудило бяхме прокудили
2 лице беше прокудил беше прокудила беше прокудило бяхте прокудили
3 лице беше прокудил беше прокудила беше прокудило бяха прокудили


Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице ще прокудя ще прокудим
2 лице ще прокудиш ще прокудите
3 лице ще прокуди ще прокудят


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм прокудил ще съм прокудила ще съм прокудило ще сме прокудили
2 лице ще си прокудил ще си прокудила ще си прокудило ще сте прокудили
3 лице ще е прокудил ще е прокудила ще е прокудило ще са прокудили


Бъдеще време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
1 лице щях да прокудя щяхме да прокудим
2 лице щеше да прокудиш щяхте да прокудите
3 лице щеше да прокуди щяха да прокудят


Бъдеще предварително време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм прокудил щях да съм прокудила щях да съм прокудило щяхме да сме прокудили
2 лице щеше да си прокудил щеше да си прокудила щеше да си прокудило щяхте да сте прокудили
3 лице щеше да е прокудил щеше да е прокудила щеше да е прокудило щяха да са прокудили


Преизказно наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прокудел съм прокудела съм прокудело съм прокудели сме
2 лице прокудел си прокудела си прокудело си прокудели сте
3 лице прокудел (е) прокудела (е) прокудело (е) прокудели (са)


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прокудил съм прокудила съм прокудило съм прокудили сме
2 лице прокудил си прокудила си прокудило си прокудили сте
3 лице прокудил (е) прокудила (е) прокудило (е) прокудили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм прокудил била съм прокудила било съм прокудило били сме прокудили
2 лице бил си прокудил била си прокудила било си прокудило били сте прокудили
3 лице бил (е) прокудил била (е) прокудила било (е) прокудило били (са) прокудили


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да прокудя щяла съм да прокудя щяло съм да прокудя щели сме да прокудим
2 лице щял си да прокудиш щяла си да прокудиш щяло си да прокудиш щели сте да прокудите
3 лице щял (е) да прокуди щяла (е) да прокуди щяло (е) да прокуди щели (са) да прокудят


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм прокудил щяла съм да съм прокудила щяло съм да съм прокудило щели сме да сме прокудили
2 лице щял си да си прокудил щяла си да си прокудила щяло си да си прокудило щели сте да сте прокудили
3 лице щял (е) да е прокудил щяла (е) да е прокудила щяло (е) да е прокудило щели (са) да са прокудили


Бъдеще време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих прокудил бих прокудила бих прокудило бихме прокудили
2 лице би прокудил би прокудила би прокудило бихте прокудили
3 лице би прокудил би прокудила би прокудило биха прокудили


Повелително наклонение

редактиране
единствено число множествено число
про·ку·ди про·ку·де·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

редактиране

Минало страдателно причастие

редактиране
единствено число мъжки род про·ку·ден
непълен член про·ку·де·ния
пълен член про·ку·де·ни·ят
женски род про·ку·де·на
членувано про·ку·де·на·та
среден род про·ку·де·но
членувано про·ку·де·но·то
множествено число про·ку·де·ни
членувано про·ку·де·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род про·ку·дил
непълен член про·ку·ди·лия
пълен член про·ку·ди·ли·ят
женски род про·ку·ди·ла
членувано про·ку·ди·ла·та
среден род про·ку·ди·ло
членувано про·ку·ди·ло·то
множествено число про·ку·ди·ли
членувано про·ку·ди·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род про·ку·дел
непълен член про·ку·де·лия
пълен член про·ку·де·ли·ят
женски род про·ку·де·ла
членувано про·ку·де·ла·та
среден род про·ку·де·ло
членувано про·ку·де·ло·то
множествено число про·ку·де·ли
членувано про·ку·де·ли·те


Сегашно деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род про·ку·дещ
непълен член про·ку·де·щия
пълен член про·ку·де·щи·ят
женски род про·ку·де·ща
членувано про·ку·де·ща·та
среден род про·ку·де·що
членувано про·ку·де·що·то
множествено число про·ку·де·щи
членувано про·ку·де·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

редактиране

про·ку·дей·ки