Представени са всички форми на глагола побългаря. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

редактиране

Изявително наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице по·бъл·га·ря по·бъл·га·рим
2 лице по·бъл·га·риш по·бъл·га·ри·те
3 лице по·бъл·га·ри по·бъл·га·рят


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице по·бъл·га·рих по·бъл·га·рих·ме
2 лице по·бъл·га·ри по·бъл·га·рих·те
3 лице по·бъл·га·ри по·бъл·га·ри·ха


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице по·бъл·га·рях по·бъл·га·рях·ме
2 лице по·бъл·га·ре·ше по·бъл·га·рях·те
3 лице по·бъл·га·ре·ше по·бъл·га·ря·ха


Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице побългарил съм побългарила съм побългарило съм побългарили сме
2 лице побългарил си побългарила си побългарило си побългарили сте
3 лице побългарил е побългарила е побългарило е побългарили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях побългарил бях побългарила бях побългарило бяхме побългарили
2 лице беше побългарил беше побългарила беше побългарило бяхте побългарили
3 лице беше побългарил беше побългарила беше побългарило бяха побългарили


Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице ще побългаря ще побългарим
2 лице ще побългариш ще побългарите
3 лице ще побългари ще побългарят


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм побългарил ще съм побългарила ще съм побългарило ще сме побългарили
2 лице ще си побългарил ще си побългарила ще си побългарило ще сте побългарили
3 лице ще е побългарил ще е побългарила ще е побългарило ще са побългарили


Бъдеще време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
1 лице щях да побългаря щяхме да побългарим
2 лице щеше да побългариш щяхте да побългарите
3 лице щеше да побългари щяха да побългарят


Бъдеще предварително време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм побългарил щях да съм побългарила щях да съм побългарило щяхме да сме побългарили
2 лице щеше да си побългарил щеше да си побългарила щеше да си побългарило щяхте да сте побългарили
3 лице щеше да е побългарил щеше да е побългарила щеше да е побългарило щяха да са побългарили


Преизказно наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице побългарял съм побългаряла съм побългаряло съм побългарели сме
2 лице побългарял си побългаряла си побългаряло си побългарели сте
3 лице побългарял (е) побългаряла (е) побългаряло (е) побългарели (са)


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице побългарил съм побългарила съм побългарило съм побългарили сме
2 лице побългарил си побългарила си побългарило си побългарили сте
3 лице побългарил (е) побългарила (е) побългарило (е) побългарили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм побългарил била съм побългарила било съм побългарило били сме побългарили
2 лице бил си побългарил била си побългарила било си побългарило били сте побългарили
3 лице бил (е) побългарил била (е) побългарила било (е) побългарило били (са) побългарили


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да побългаря щяла съм да побългаря щяло съм да побългаря щели сме да побългарим
2 лице щял си да побългариш щяла си да побългариш щяло си да побългариш щели сте да побългарите
3 лице щял (е) да побългари щяла (е) да побългари щяло (е) да побългари щели (са) да побългарят


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм побългарил щяла съм да съм побългарила щяло съм да съм побългарило щели сме да сме побългарили
2 лице щял си да си побългарил щяла си да си побългарила щяло си да си побългарило щели сте да сте побългарили
3 лице щял (е) да е побългарил щяла (е) да е побългарила щяло (е) да е побългарило щели (са) да са побългарили


Бъдеще време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих побългарил бих побългарила бих побългарило бихме побългарили
2 лице би побългарил би побългарила би побългарило бихте побългарили
3 лице би побългарил би побългарила би побългарило биха побългарили


Повелително наклонение

редактиране
единствено число множествено число
по·бъл·га·ри по·бъл·га·ре·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

редактиране

Минало страдателно причастие

редактиране
единствено число мъжки род по·бъл·га·рен
непълен член по·бъл·га·ре·ния
пълен член по·бъл·га·ре·ни·ят
женски род по·бъл·га·ре·на
членувано по·бъл·га·ре·на·та
среден род по·бъл·га·ре·но
членувано по·бъл·га·ре·но·то
множествено число по·бъл·га·ре·ни
членувано по·бъл·га·ре·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род по·бъл·га·рил
непълен член по·бъл·га·ри·лия
пълен член по·бъл·га·ри·ли·ят
женски род по·бъл·га·ри·ла
членувано по·бъл·га·ри·ла·та
среден род по·бъл·га·ри·ло
членувано по·бъл·га·ри·ло·то
множествено число по·бъл·га·ри·ли
членувано по·бъл·га·ри·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род по·бъл·га·рял
непълен член по·бъл·га·ря·лия
пълен член по·бъл·га·ря·ли·ят
женски род по·бъл·га·ря·ла
членувано по·бъл·га·ря·ла·та
среден род по·бъл·га·ря·ло
членувано по·бъл·га·ря·ло·то
множествено число по·бъл·га·ре·ли
членувано по·бъл·га·ре·ли·те


Сегашно деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род по·бъл·га·рящ
непълен член по·бъл·га·ря·щия
пълен член по·бъл·га·ря·щи·ят
женски род по·бъл·га·ря·ща
членувано по·бъл·га·ря·ща·та
среден род по·бъл·га·ря·що
членувано по·бъл·га·ря·що·то
множествено число по·бъл·га·ря·щи
членувано по·бъл·га·ря·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

редактиране

по·бъл·га·рей·ки