Шаблон:Словоформи/възнамерявам

Представени са всички форми на глагола възнамерявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми редактиране

Изявително наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
1 лице въз·на·ме·ря·вам въз·на·ме·ря·ва·ме
2 лице въз·на·ме·ря·ваш въз·на·ме·ря·ва·те
3 лице въз·на·ме·ря·ва въз·на·ме·ря·ват


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
1 лице въз·на·ме·ря·вах въз·на·ме·ря·вах·ме
2 лице въз·на·ме·ря·ва въз·на·ме·ря·вах·те
3 лице въз·на·ме·ря·ва въз·на·ме·ря·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

единствено число множествено число
1 лице въз·на·ме·ря·вах въз·на·ме·ря·вах·ме
2 лице въз·на·ме·ря·ва·ше въз·на·ме·ря·вах·те
3 лице въз·на·ме·ря·ва·ше въз·на·ме·ря·ва·ха


Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възнамерявал съм възнамерявала съм възнамерявало съм възнамерявали сме
2 лице възнамерявал си възнамерявала си възнамерявало си възнамерявали сте
3 лице възнамерявал е възнамерявала е възнамерявало е възнамерявали са


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възнамерявал бях възнамерявала бях възнамерявало бяхме възнамерявали
2 лице беше възнамерявал беше възнамерявала беше възнамерявало бяхте възнамерявали
3 лице беше възнамерявал беше възнамерявала беше възнамерявало бяха възнамерявали


Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
1 лице ще възнамерявам ще възнамеряваме
2 лице ще възнамеряваш ще възнамерявате
3 лице ще възнамерява ще възнамеряват


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възнамерявал ще съм възнамерявала ще съм възнамерявало ще сме възнамерявали
2 лице ще си възнамерявал ще си възнамерявала ще си възнамерявало ще сте възнамерявали
3 лице ще е възнамерявал ще е възнамерявала ще е възнамерявало ще са възнамерявали


Бъдеще време в миналото редактиране

единствено число множествено число
1 лице щях да възнамерявам щяхме да възнамеряваме
2 лице щеше да възнамеряваш щяхте да възнамерявате
3 лице щеше да възнамерява щяха да възнамеряват


Бъдеще предварително време в миналото редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възнамерявал щях да съм възнамерявала щях да съм възнамерявало щяхме да сме възнамерявали
2 лице щеше да си възнамерявал щеше да си възнамерявала щеше да си възнамерявало щяхте да сте възнамерявали
3 лице щеше да е възнамерявал щеше да е възнамерявала щеше да е възнамерявало щяха да са възнамерявали


Преизказно наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възнамерявал съм възнамерявала съм възнамерявало съм възнамерявали сме
2 лице възнамерявал си възнамерявала си възнамерявало си възнамерявали сте
3 лице възнамерявал (е) възнамерявала (е) възнамерявало (е) възнамерявали (са)


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възнамерявал съм възнамерявала съм възнамерявало съм възнамерявали сме
2 лице възнамерявал си възнамерявала си възнамерявало си възнамерявали сте
3 лице възнамерявал (е) възнамерявала (е) възнамерявало (е) възнамерявали (са)


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възнамерявал била съм възнамерявала било съм възнамерявало били сме възнамерявали
2 лице бил си възнамерявал била си възнамерявала било си възнамерявало били сте възнамерявали
3 лице бил (е) възнамерявал била (е) възнамерявала било (е) възнамерявало били (са) възнамерявали


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възнамерявам щяла съм да възнамерявам щяло съм да възнамерявам щели сме да възнамеряваме
2 лице щял си да възнамеряваш щяла си да възнамеряваш щяло си да възнамеряваш щели сте да възнамерявате
3 лице щял (е) да възнамерява щяла (е) да възнамерява щяло (е) да възнамерява щели (са) да възнамеряват


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възнамерявал щяла съм да съм възнамерявала щяло съм да съм възнамерявало щели сме да сме възнамерявали
2 лице щял си да си възнамерявал щяла си да си възнамерявала щяло си да си възнамерявало щели сте да сте възнамерявали
3 лице щял (е) да е възнамерявал щяла (е) да е възнамерявала щяло (е) да е възнамерявало щели (са) да са възнамерявали


Бъдеще време в миналото редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възнамерявал бих възнамерявала бих възнамерявало бихме възнамерявали
2 лице би възнамерявал би възнамерявала би възнамерявало бихте възнамерявали
3 лице би възнамерявал би възнамерявала би възнамерявало биха възнамерявали


Повелително наклонение редактиране

единствено число множествено число
въз·на·ме·ря·вай въз·на·ме·ря·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни) редактиране

Минало страдателно причастие редактиране

единствено число мъжки род въз·на·ме·ря·ван
непълен член въз·на·ме·ря·ва·ния
пълен член въз·на·ме·ря·ва·ни·ят
женски род въз·на·ме·ря·ва·на
членувано въз·на·ме·ря·ва·на·та
среден род въз·на·ме·ря·ва·но
членувано въз·на·ме·ря·ва·но·то
множествено число въз·на·ме·ря·ва·ни
членувано въз·на·ме·ря·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род въз·на·ме·ря·вал
непълен член въз·на·ме·ря·ва·лия
пълен член въз·на·ме·ря·ва·ли·ят
женски род въз·на·ме·ря·ва·ла
членувано въз·на·ме·ря·ва·ла·та
среден род въз·на·ме·ря·ва·ло
членувано въз·на·ме·ря·ва·ло·то
множествено число въз·на·ме·ря·ва·ли
членувано въз·на·ме·ря·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род въз·на·ме·ря·вал
непълен член въз·на·ме·ря·ва·лия
пълен член въз·на·ме·ря·ва·ли·ят
женски род въз·на·ме·ря·ва·ла
членувано въз·на·ме·ря·ва·ла·та
среден род въз·на·ме·ря·ва·ло
членувано въз·на·ме·ря·ва·ло·то
множествено число въз·на·ме·ря·ва·ли
членувано въз·на·ме·ря·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род въз·на·ме·ря·ващ
непълен член въз·на·ме·ря·ва·щия
пълен член въз·на·ме·ря·ва·щи·ят
женски род въз·на·ме·ря·ва·ща
членувано въз·на·ме·ря·ва·ща·та
среден род въз·на·ме·ря·ва·що
членувано въз·на·ме·ря·ва·що·то
множествено число въз·на·ме·ря·ва·щи
членувано въз·на·ме·ря·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие) редактиране

въз·на·ме·ря·вай·ки