Представени са всички форми на глагола възмутя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми редактиране

Изявително наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
1 лице въз·му·тя въз·му·тим
2 лице въз·му·тиш въз·му·ти·те
3 лице въз·му·ти въз·му·тят


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
1 лице въз·му·тих въз·му·тих·ме
2 лице въз·му·ти въз·му·тих·те
3 лице въз·му·ти въз·му·ти·ха


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

единствено число множествено число
1 лице въз·му·тях въз·му·тях·ме
2 лице въз·му·те·ше въз·му·тях·те
3 лице въз·му·те·ше въз·му·тя·ха


Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възмутил съм възмутила съм възмутило съм възмутили сме
2 лице възмутил си възмутила си възмутило си възмутили сте
3 лице възмутил е възмутила е възмутило е възмутили са


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възмутил бях възмутила бях възмутило бяхме възмутили
2 лице беше възмутил беше възмутила беше възмутило бяхте възмутили
3 лице беше възмутил беше възмутила беше възмутило бяха възмутили


Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
1 лице ще възмутя ще възмутим
2 лице ще възмутиш ще възмутите
3 лице ще възмути ще възмутят


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възмутил ще съм възмутила ще съм възмутило ще сме възмутили
2 лице ще си възмутил ще си възмутила ще си възмутило ще сте възмутили
3 лице ще е възмутил ще е възмутила ще е възмутило ще са възмутили


Бъдеще време в миналото редактиране

единствено число множествено число
1 лице щях да възмутя щяхме да възмутим
2 лице щеше да възмутиш щяхте да възмутите
3 лице щеше да възмути щяха да възмутят


Бъдеще предварително време в миналото редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възмутил щях да съм възмутила щях да съм възмутило щяхме да сме възмутили
2 лице щеше да си възмутил щеше да си възмутила щеше да си възмутило щяхте да сте възмутили
3 лице щеше да е възмутил щеше да е възмутила щеше да е възмутило щяха да са възмутили


Преизказно наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възмутял съм възмутяла съм възмутяло съм възмутели сме
2 лице възмутял си възмутяла си възмутяло си възмутели сте
3 лице възмутял (е) възмутяла (е) възмутяло (е) възмутели (са)


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възмутил съм възмутила съм възмутило съм възмутили сме
2 лице възмутил си възмутила си възмутило си възмутили сте
3 лице възмутил (е) възмутила (е) възмутило (е) възмутили (са)


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възмутил била съм възмутила било съм възмутило били сме възмутили
2 лице бил си възмутил била си възмутила било си възмутило били сте възмутили
3 лице бил (е) възмутил била (е) възмутила било (е) възмутило били (са) възмутили


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възмутя щяла съм да възмутя щяло съм да възмутя щели сме да възмутим
2 лице щял си да възмутиш щяла си да възмутиш щяло си да възмутиш щели сте да възмутите
3 лице щял (е) да възмути щяла (е) да възмути щяло (е) да възмути щели (са) да възмутят


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възмутил щяла съм да съм възмутила щяло съм да съм възмутило щели сме да сме възмутили
2 лице щял си да си възмутил щяла си да си възмутила щяло си да си възмутило щели сте да сте възмутили
3 лице щял (е) да е възмутил щяла (е) да е възмутила щяло (е) да е възмутило щели (са) да са възмутили


Бъдеще време в миналото редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възмутил бих възмутила бих възмутило бихме възмутили
2 лице би възмутил би възмутила би възмутило бихте възмутили
3 лице би възмутил би възмутила би възмутило биха възмутили


Повелително наклонение редактиране

единствено число множествено число
въз·му·ти въз·му·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни) редактиране

Минало страдателно причастие редактиране

единствено число мъжки род въз·му·тен
непълен член въз·му·те·ния
пълен член въз·му·те·ни·ят
женски род въз·му·те·на
членувано въз·му·те·на·та
среден род въз·му·те·но
членувано въз·му·те·но·то
множествено число въз·му·те·ни
членувано въз·му·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род въз·му·тил
непълен член въз·му·ти·лия
пълен член въз·му·ти·ли·ят
женски род въз·му·ти·ла
членувано въз·му·ти·ла·та
среден род въз·му·ти·ло
членувано въз·му·ти·ло·то
множествено число въз·му·ти·ли
членувано въз·му·ти·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род въз·му·тял
непълен член въз·му·тя·лия
пълен член въз·му·тя·ли·ят
женски род въз·му·тя·ла
членувано въз·му·тя·ла·та
среден род въз·му·тя·ло
членувано въз·му·тя·ло·то
множествено число въз·му·те·ли
членувано въз·му·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род въз·му·тящ
непълен член въз·му·тя·щия
пълен член въз·му·тя·щи·ят
женски род въз·му·тя·ща
членувано въз·му·тя·ща·та
среден род въз·му·тя·що
членувано въз·му·тя·що·то
множествено число въз·му·тя·щи
членувано въз·му·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие) редактиране

въз·му·тей·ки