Беседа:Вардев

Данни за корените на рода Вардеви има от преди повече от 100 години. Селото, от което тръгва род Вардеви се е наричало Булгаркьой, северно от днешен Истанбул. То е първото от многото български селища, които биват опожарени и унищожени през 1913г. Обезлюдени и изоставени след набезите на турската войска, в тях повече никога не се завръщат да заживеят останалите оцелели. Останали са разказите им, предадени на поколенията, съществуват и снимки, на пристигналите в българските земи бегълци - одърпани, отчаяни, с мъка и болка в техните лица, лица, които са видели смъртта в нейния ужасяващ и смразяващ вид. Броят на българите, които са станали невинни жертви - убити, осакатени, изнасилени, е огромен. Онези,които са успяли да избягат навреме, са потеглили на север към земите на майка България. Една част от род Вардеви е дошъл в покрайнините на Бургас. Тогавашният министър Константинов се е разпоредил на бежанците да им бъде преотстъпена земя. И така на географската карта се появява село Константиново (името е избрано в знак на благодарност на министър Константинов). По време на комунистическият период на Република България селото се преименува на с. Новоселци, но след 2000 година старото име е върнато и сега по пътя Бургас - Средец табела с. Константиново обозначава селището на някогашните бежанци. Има данни за бежанци от рода Вардеви да са се преселили към Пловдив, а от там и в София.